Крис и Валя: Голяма част от клиентите ни са млади, умни хора, които не се отказват

/ юли 9, 2018/ 0 comments

Каква беше причината да заминете за чужбина и колко време останахте там?

Професията ни го изискваше. Започнахме да снимаме по малко в България, но кариерата ни отведе първо в някои европейски градове, а после в Щатите. Там ние винаги сме имали възможности, които се определят от таланта и уменията ни, а не от политическата принадлежност или други фактори, характерни за нашите ширини. Модните ангажименти разшириха хоризонтите ни и ни дадоха много възможности да се учим от различни култури и от значими хора. Развитието на таланта и хобитата ни ни превърнаха в хора с разнородни интереси. Но любовта към професията, България и семействата ни задържа и промени хода на живота ни.

Не са от значение годините, които сме били навън, колкото времето, в което искахме и мечтаехме да хванем промени. Искахме да направим важни неща, които да останат след нас, но и да не са краткосрочни, а да дадат повод за размисъл и малки промени.

Защо избрахте да се върнете в България?

Вижте, с риск да прозвучи клише, но както повечето хора, които са били навън, ние носим в сърцето си България.

Връщали сме се много пъти за различни неща. Един инцидент в семейството ни обаче ни задържа по-дълго в България. Трябваше да окажем емоционална, морална и материална подкрепа на много важен наш човек, след като той претърпя злополука, и това ни насърчи да мислим за решението да се върнем у дома. В началото започнахме да помагаме отвън, но не след дълго се върнахме в България.

Как се почувствахте, като стъпихте отново на родна земя?

Понеже и двамата не си падаме по патоса и прекаления патриотизъм, ще кажем, че се почувствахме значими, важни… и у дома.

Когато започнахме да правим Pura Vida Organic Farm бяхме по-скоро мечтатели, отколкото прекалени реалисти.

И въпреки опитите на много хора от региона да „принизят“ мечтите ни, ние продължаваме. Защото след връщането ни у дома срещнахме всичко, което може да срещне всеки, решил да се занимава с някаква лична инициатива – опити за саботиране, сплетничене, коментари и клюки, които много демотивират. Някак си у нас малцина са онези, които биха се зарадвали по искрен начин на успехите, още по-малко са тези, които биха ги насърчили.

Не знаем колко това е национална черта, колкото нещо, с което трябва да се съобразяваш, но определено е шокиращо преживяване за хора, които са виждали как се прави бизнес извън пределите на държавата ни. Особено тъжно се чувства всеки предприемач, когато се срещне с държавата очи в очи. Вместо тя да насърчава предприемачеството и да инвестира в уменията на талантливите, но неопитни хора, държавата пречи. И не администрацията и бюрокрацията са проблем в нея, колкото хората.

Масово чиновниците не вярват в това, което правят. А, когато са жертви самите те на натиск, положението за предприемачите е нетърпимо.

Коя е вашата мечта, която искате да реализирате тук?

Ние не искаме много. Желаем да продължим да имаме фермата си, да отглеждаме чиста храна, в която не влагаме нищо, което да я стимулира излишно или да променя вкуса и качеството ѝ – тази храна, която искаме да слагаме на масата си.

Ние сме реалисти. Няма да чуете от нас големи, нереалистични цели и фантазии. Все пак добре познаваме средата, в която се развиваме. Единственото, което ни държи още „в играта“, е това, че имаме дете, за което трябва да гарантираме сигурно, защитено и смислено детство.

А това започва от храната ни, отношенията между нас, отношенията ни с хората около нас, както и с разбирането за това, че човек е такъв, какъвто са хората около него. Ако научим сина си да успява с труд, прагматичност, без да заобикаля правилата, като се учи и развива, ще сме успели като родители.

Вашата мисия може да се превърне в идеология. Търсите ли и намирате ли съмишленици в тази „апостолска” дейност?

Ние не сме идеолози. Практици сме. За нас е важно да имаме отношения, в които самите ние да се развиваме, които ни учат. Нашата ферма ни среща с много и различни хора. Голяма част от клиентите ни са млади, умни хора, които инвестират всеки ден в държавата ни, не се отказват.

Хора, които са общност, която ни дава енергия да случваме малките, но важни промени. И да отглеждаме зеленчуци и плодове, които създават различно отношение към храната. Защото храната не е само физически акт, това е духовно събитие, което учи и останалите на уважение и им дава смисъл.

В този ред на мисли ние винаги ще насърчаваме хора около нас, които са предприемчиви, кадърни и с каузи.

Това са съвременниците ни, които имат потенциала да правят промените, от които се нуждаем като общество.

Колко усилия струва една седмична кошница прясна продукция от вашата ферма?

Много. И не само нашата седмична кошница струва много. Толкова усилия влагат всички хора, които сами са тръгнали да правят бизнес и да успяват, въпреки държавата и системата, в която им се налага да функционират. Конкретно при нас кошницата означава поне по 8 – 12 часа във фермата и непрекъсната грижа за продукцията ни.

Ние не пръскаме с химически препарати, а само с направени от нас по стари рецепти отвари за борба с вредителите.

Това понякога ни носи много продукция, друг път – не толкова. Понякога губим цели реколти. Но никога досега не сме се изкушавали да шикалкавим или да променяме подхода си, защото това означава да излъжем и предадем нашите клиенти, повечето от които стават приятели на фермата.

За да е продукцията ни прясна, достъпна и качествена, ние се учим непрекъснато. И постепенно ставаме като истинските биоземеделци, които имат своите малки оазиси на чистата храна.

Как се отразява живота на село на вашето дете? Какви са плановете ви за неговото бъдеще?

Нашият син Лео е мъник, на който не се спестява животът на село. Така, както не се спестява животът на село на много българчета.

Ние искаме синът ни да види, че животът може да не е много лесен и че понякога изисква доста усилия.

Ние живеем и на село, и в града. И не толкова заради чистия въздух и чистата храна, колкото защото половината от семейството ни живее на село и се справя с всекидневните предизвикателства на това.

Няма нищо героично да живееш на село. Има много работа и цената не я плащаме само ние, а всички, които се борят за хляба си.

Може ли да ни заредите с няколко думи, в които да опишете каква е атмосферата в този момент около вас?

Обедно време е. Тихо е много. Вали лек дъжд. Капките барабанят по прозореца. Ухае на прясно окосена трева и на баница със спанак. Лео спи и се чува дишането му. Ние двамата четем за новите сортове пипер и домати, които искаме догодина да отгледаме скоро.

Родителите ни си почиват, защото след обедната дрямка ще трябва отново да сме във фермата, в оранжериите и при реколтата ни.

За да се погрижим за това, утре да изпратим кошниците с чиста храна на нашите клиенти.

Share this Post

Leave a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>
*
*

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.