За Кристиан местния вестник „Марица“ (издаван в Пловдивско) разказва, че той е един от най-успешните български модели, който към момента на интервюто живее в Ню Йорк. Вестникът посочва, че тренира бокс активно, като преподава в спортна зала в големия град. Кариерата му на модел започва от Париж. За кратко време е обиколил целия свят – Париж, Милано, Китай. Отскоро той и съпругата му Валентина се занимават с биоземеделие, а фермата им се намира в беловското село Аканджиево, разказва още вестник „Марица“. Прочетете цялото интервю на Кристиан по-долу.
– Защо реши да оставиш Ню Йорк и да живееш в Аканджиево?
– Не съм оставил Ню Йорк. Със съпругата ми и досега живеем там. Когато нямаме ангажименти, идваме тук, за да се насладим на природата. В Златната ябълка можеш да постигнеш професионални успехи, но липсва природата.
– За да си близо до природата, ли направи биоферма?
– До това решение се стигна по няколко причини. Аканджиево е родното място на жена ми Валентина. Нейните родители живеят тук. Преди известно време баща претърпя инцидент. Падна от строителен обект и изкара няколко операции. Затова решихме да направим такава ферма, за да могат родителите на Валя да се занимават с нещо и да се чувстват полезни. Това е основната причина.
– А друга има ли?
– Да, другият повод е, че ние като семейство обичаме да се храним здравословно. А знаете колко е трудно на пазара да се намери качествена храна. Затова решихме сами да си произвеждаме зеленчуците. Във фермата не използваме никакви химикали. Само биохумус. Той съдържа и пълен набор от лесноусвоими аминокиселини, микро и макроелементи, което води до ускоряване на обменните процеси при растенията. Биторът е органичен материал, получен в резултат на храненето на червените калифорнийски червеи. Биоторът е жив тор.
– Какво отглеждате във фермата си?
– Имаме 10 декара оранжерии, в които се отглеждат всякакви сезонни зеленчуци – спанак, марули, над 5 вида домати и много други растения. Имаме и още 60 декара земя. Една част от тях са лозя, а другата все още се облагородява. Когато започнахме да се занимаваме, тези земи пустееха. Нужна бе много работа, за да ги превърнем в обработваеми площи.
– Самият ти включваш ли се активно в селскостопанската работа?
– Да, когато не съм на срещи, се включвам активно. Имаме работници, но ни трябват още. Затова се налага и аз да помагам. Много е трудно да се намери работна ръка в България.
– Защо?
– Не знам в другите браншове дали е така, но наблюденията ми са, че българите нямат желание да се занимават със земеделие. Особено в оранжериите е доста трудно. Температурата е висока и се иска голямо търпение. От опита ми разбрах, че жените са по-упорити и надеждни работници. Аз съм възхитен от тях.
– Смяташ ли да продаваш продукцията на американския пазар?
– Американският пазар е малко по-специфичен. Има много правила, а и транспортът е фактор. Желанието ми е да се развивам в Европа. Има голямо търсене, тъй като европейците могат да си позволят да се хранят с биопродукти.
– Как стои въпросът с родната търговия?
– Имам големи амбиции да успея и тук. В България основна пречка са доходите на хората. Иначе българинът обича да се храни здравословно. А и ако се вдигнат парите му, би го правил. А цената на този вид стока няма как да е по-ниска. Самият процес на обработка е много скъп. И все пак смятам, че нещата да се променят. Членове сме на Европейския съюз и искрено се надявам да заживеем по-добре. /Марица.бг
12.04.2016 г.
